Обичаш ли ме?

Ей на този въпрос рядко ще случите на отговор - "обичам те". Много по-големи са вероятностите от типа на "да", "и аз теб", "разбира се", "защо ме питаш такива неща, като знаеш отговора" и всякакви разнородности до трето коляно, изпълнени с условности. Просто открай време мъжкото го е изключило от речника си.

Ей тъй, предпочита да изпере или измие чиниите, да се усмихва два часа на тъщата и да клати разбиращо глава, докато я слуша и същевременно да се чуди дали Бербатов е вкарал за Тотнъм, но не и да каже "Обичам те". Тая фраза много ни плаши, да знаете. В смисъл, нямаме нищо против да я чуваме в изпълнение на отсрещната страна, даже много ни кефи, ама ако трябва ние да я споделяме, нещо губим дар слово.

Пък не е да не го мислим или чувстваме, напротив - чувството тръгва от сърцето нагоре по пътя към гласните струни, ентусиазирано и изпълнено със сладка възхита и си подскача доволно и щастливо.

Точно на завоя пред него обаче се изтъпанчва то - голямо, страшно и смръщено и пита: Ти накъде, бе, малкия? - Ми аз такова, обичам я, да й го кажа, плахо се обажда. - Ще й го каеш друг път, аре фащай завоя, отсича лаконично Егото и се барикадира на преден план.

И като ученик, на който са му издърпали ушите, леко засрамено то си се връща обратно. Оставя го за друг път това обяснение, най-вероятно за сватбата, то там измъкване няма.  А сега си го представете същото действие на повърхността.

- Скъпи, обичам те - нежно му казва тя и очаквателно се взира в очите му. Айде, те очите са ясни, нека да са устните. И те аха, аха да заформят нещо, аха, аха, ама някъде в механизма нещо зацикля...  Упс... като студент на изпит - току да го каже, гледа те умно, клати глава и накрая ... ми накрая нищо.

Та затова да си знаете, ние мъжете сме горди. Трудно казваме обичам те, трудно признаваме, че сме зависими от някого и особено много се боим да не изгубим чувството си на лична неприкосновеност. "Ние сме силните" на деня, макар открай време все мама или половинката да ни слагат вечерята или перат гагите. Но това е част от друга приказка.

И ако чуете "обичам те", запишете си го някъде, да си го слушате по-често. Казваме го рядко, но пък за сметка на това искрено. 

                        С повече повторения просто не е мъжкарско...

Виж и новия ми блог - Несериозно за сериозните неща 

Прекрасно казано и много искрено!

"Трудно казваме обичам те, трудно признаваме, че сме зависими..." Любовта не значи зависимост! Но е жалко, че много мъже бъркат двете неща и то в обратна посока т.е. тя ме обича, демек е завсима от мен и ш`си правя квот си искам!

Защо ,когато връзката е в "силата си" имаш желание да го казваш това "обичам те " ,а после става -рядко ,но искрено.Да не говорим пък в брака;тогова мъжете забравяте ,че след като жената вече е "сигурна" ,може и да не го повтаряте/пък и да го чувствате!Ние жените сме от друго тесто-очакваме да чуем това..о.т.

..sa vremenen balsam za u6ite:)ne kakvo kazvate e vajno,a kakvo pravite:)))
''-6te pere6 i 6te pee6!
-6te pera:vika,-no nqma da peq! da vidi6 ,4e maj komandva v tazi ka6ta!:)))))''