Нещо ми е сгрешено в математиката. Че съм мъж, мъж съм, ама дорде са ме изчислявали, май не са внимавали много. Установил съм го вече - колкото и готина да е каката срещу мен, ако не можем да си кажем две приказки и някак си не ми идва желанието да съм й батко. 

А иначе всичко си й е ок, че и отгоре. Кака и половина, дето като тръгне по улицата и се започва масово подсвиркване до следващата спирка. 

Навремето ми казваха аверите: стига бе, нали друго ще правите, няма да си приказвате, я! Е да, ама така имам чувството, че даже няма да мога да го вдигна :(

Направо си представям как се е разхвърляла тая ми ти кака, стои гореща, чак пари и ми мета едни такива погледи в стил: дай де, дай, дай... A aз  да й дам, но като не мога. И в крайна сметка нищо не давам, е гати скръндзата. И си стоим отчаяли се, пък по някое време взема й викна: Я вземи прочети един анализ на "Под игото", барем ми стане.

Та хората го били казали: физическо привличане. Ми тия дето са го казали, те да си.. Не знам с мен ли нещо не е наред, но май повече залагам на емоционалното. Сигурен знак - двойка, поне ще си взема обратно десетарката. Или иначе казано: нито мене си ще изложа, нито на каката ще й губя времето.

Милооооо, идвам. Какво четеш....

Виж и новия ми блог - Несериозно за сериозните неща