Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
08.01.2008 15:31 -
Може би някой ден...
Автор: michaelpopov
Категория: Тя и той
Прочетен: 2401 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 31.10.2013 18:50
Прочетен: 2401 Коментари: 1 Гласове:
0
Последна промяна: 31.10.2013 18:50
Обичаше я до лудост. Страдаше с тъгата й, смееше се с усмивката й, къпеше се в сълзите й...
Поглъщаше жадно всяка нейна дума, изпиваше я с поглед и потръпваше, когато чуваше стъпките й. Можеше да познае дори и шума от токчетата й, шумоленето на полата й. Даваше живота си за нея. Обожаваше я. Не, всъщност я боготвореше. Бе толкова млада и красива. Толкова нереална и същевременно толкова истинска. Обичаше да говори с нея, да я изучава.
Стискаше ръката й, когато имаше нужда от него или преглъщаше болката, когато тя искаше да изкрещи и просто му предаваше усещането.. олекваше му, когато и на нея й олекваше. Стискаше зъби, защото я обичаше до болка. Искаше я. Желаеше я до лудост. Мълчеше. Утешаваше се - "каквото е писано да става, ще става". Винаги бе там, когато го повикаше. Търпеше моментите й на лудост, защото я обичаше повече от всичко.
Но един ден тя дойде с друг. Каза му: Това е той. Ще се женя. Причерня му. Стисна зъби, преглътна и замълча. Обичаше я и искаше да е щастлива. Щеше някак да го преживее. "Каквото е писано да става, ще става", успокои се. Може би някой ден.. И тя се омъжи. Създаде семейство, народиха си деца.
А той стискаше зъби и продължаваше да си мисли "един ден всичко ще е различно". Обичаше я. Желаеше я до лудост. Така годините отлитаха и те остаряха заедно... и поотделно. Докато един ден след години, седнали на пейката под стария дъб и с побелели коси, тя му каза: Само едно нещо ми липсваше, за да съм изживяла живота си, както бих искала. Така и не ме допусна до себе си...
Обичаше го до лудост. Страдаше с тъгата му, смееше се с усмивката и се къпеше в сълзите му...
Виж и новия ми блог - Несериозно за сериозните неща
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
За този блог
Гласове: 686
