Надигна се бавно от леглото, поглеждайки към прозореца. Още беше тъмно и в полумрака не различаваше никакви очертания. Очевидно бе съвсем рано. Опита се да се изправи, но опитът беше доста неуспешен и залитна на една страна.

- Божичко!!! - главата го цепеше адски, а половината стая се опитваше да го подготви за изпитания в космоса. Протегна ръка към земята и налучка алка зелцера и аспирина. Дори не си направи труда да ги разтворя, просто ги схруска като бучка захар. Горчеше адски.

Едва сега се обърна към другата страна на леглото. Знаеше, че няма да е празно. От цялата купчина чаршафи обаче различи само едно красиво очертание на женско дупе. Хубаво дупе. Въпреки волята си се усмихна.

- Nice!!

За пореден път нямаше никакъв спомен от вечерта. Нямаше идея какво е правил, къде е ходил и коя, по дяволите, беше тази в леглото му. Нито пък защо, по дяволите, се чувстваше толкова изтощен.

Вторият опит бе по-успешен. Изправи се и тръгна към тоалетната. Почти лазейки, се препъна в някаква бутилка на пода. В другата стая миришеше адски на трева, секс, алкохол и на мръсни чорапи. Страшна комбинация - това, ако не ме освести, не знам кое, помисли си той. В крайна сметка се добра до банята.

Светлината го удари в очите и рефлективно примижа. После ги отвори и се взря в огледалото.

- Кой, по дяволите си ти? - запита се тъжно той. В отражението му го гледаха очи на някой, поне два пъти по-възрастен от него. Гледаха го с ненавист, с тъга и с лек укор, който го караше да се чувства виновен. Това бе нелепо.

- Не те чака добро, приятелю, не те чака добро - обади се и гласът в главата му. - Трябва да решиш, докато все още имаш тази възможност.

Знаеше, че е така. Дори и той самият мразеше това, в което се бе превърнал. Животът му се състоеше от това да доказва непрекъснато пред себе си, че все още може да издържа на темпото. Бе сам конкурент на себе си в измислената си игра. Навън бе някой - в компанията си, в работата, с жените, с всичко... Винаги водеше парада.

Но останеше ли сам със себе си, го бе страх. Защото този, който го гледаше от огледалото, не бе този, който бе искал да види. И се страхуваше до безумие, че е пропилял годините просто ей така. За да се превърне в непознат. При това непознат, който го плашеше.

- Ще се променя - тихичко каза той на отражението си, но този път и не се вгледа в очите си. Нито искаше, нито можеше.

- Ехооо, има ли някой тук? - гласът долетя от спалнята и очевидно притежателят му също не бе в особено добра кондиция. Той се усмихна. Най-малкото бе любопитен да види лицето й.

- Утре!!! - прошепна той и побърза да излезе от банята. Тресна вратата й се насочи към леглото, без да изгаси лампата. Така и не погледна отново в огледалото.

А там лицето му плачеше...

Виж и новия ми блог - Несериозно за сериозните неща